Защо криптокредиторите продължават да гърмят?

Какво се случва с криптокредиторите? Мечият пазар засегна всеки ъгъл на криптоиндустрията, но – може би – най-много бизнесът с криптокредитиране. Вече знаете кои са имената: BlockFi, Celsius Network и Genesis Global Trading.

Има и още, но тези някога многоуважавани фирми представляват някои от най-големите разочарования на тази година. Те всички имат нещо общо: заеми в замяна на дигитални активи. Какво обаче се обърка? И могат ли централизираните криптокредитори отново да си върнат пазарния дял и доверието, пита Даниел Кун в материал за CoinDesk.

Криптокредитирането е процесът на свързване на хора, които имат излишна криптовалута и искат да спечелят доходност от парите си като ги депозират в платформа, която ги заема на други хора, които искат да имат назаем криптовалута и са готови да заложат обезпечение и да плащат лихва за взимане на заем.

С други думи „криптокредитирането по същество е банкиране – но в криптосвета“, както от Ройтерс казаха по-рано тази година. Но както Лиса от „Семейство Симпсън“ веднъж заяви: повечето сравнения са проблематични.

Преди пазарният срив кредитирането беше голям бизнес за криптоиндустрията. Celsius, която понякога беше наричана дори „необанка“, имаше натрупани над 11 млрд. долара в активи на платформата си. BlockFi, която наскоро подаде документи за защита от фалит по Глава 11 от американското законодателство, бе оценена на 3 млрд. долара едва миналата година. Genesis, гледаща към Wall Street фирма, чийто собственик е компанията майка на CoinDesk - Digital Currency Group, има 2,8 млрд. долара активни заеми към края на третото тримесечие на тази година (спад спрямо 11,1 млрд. долара през същото тримесечие година по-рано).

Криптокредиторите станаха толкова големи отчасти заради това, че предлагат значителни лихви по депозитите. Докато банкова сметка може да донесе по-малко от 1% от лихва, то някои криптокредитори предлагаха възвръщаемост до 20%. Но дори и по време на най-плодоносния период на бичия цикъл хората се чудеха откъде идва тази възвръщаемост.

Също както банките, криптокредиторите се предполага, че генерират печалба от депозити, заемайки тези пари. Кредитополучателите плащат обикновено между 5% и 10% такси, а кредиторите като Celsius се очаква, че правят печалба от разликата между лихвените плащания на вложителите и спечеленото от такси за кредитополучателите.

Но както научихме тази година, дори докато нещата вървят добре за криптокредиторите, те могат бързо да се обърнат. Волатилността на пазарите оказва натиск върху нормалния бизнес на компаниите – включително свивайки броя вложители и кредитополучатели. Изправени пред нарастващи тегления, много от тях се оказаха неликвидни или неплатежоспособни.

Но също така научихме, че кредиторите са ангажирани с потенциално незаконна дейност като преотдават средства, което не би трябвало да правят, или правят като цяло зле обмислени залози. В документи от регулатора на ценни книжа във Върмонт посочват, че Celsius на моменти наподобява схема „Понци“ по това, че зависи от привличането на нови инвеститори за плащанията на вече съществуващите. Компанията прави това, като предлага програми с възнаграждения, свързани с токена ѝ CEL, и използва маркетинговия си бюджет, за да плаща за доходност, която е значително над стандартната. Втората практика е налице и при програмата за печалба на FTX и протокола Anchor – децентрализиран кредитор, изграден в екосситемата на Terra, която също бе един от големите провали на 2022 г.)

Разбира се, не всички криптокредитори са еднакви и не всички фирми се оказаха разорени по една и съща причина. Няма и причина да подозираме, че и други крептокредитори задължително злоупотребяват със средства на клиенти. И защото това са в голямата си степен компании, не е съвсем ясно какво точно се е объркало.

Има все повече увеличаващи се призиви за регулиране на криптосектора, което би могло да е нещо добро за индустрията. И макар застраховка от Федералната корпорация за гарантиране на депозитите (която гарантира депозити до 250 хил. долара) да е малко вероятно да бъде одобрена и за криптокредиторите, то би могло да има увеличен регулаторен надзор, за да е сигурно, че тези компании управляват по-добре депозитите си, за да останат платежоспособни.

Също така си струва да се отбележи, че криптокредиторите, обединени под шапката на децентрализираните финанси (DeFi), се справят по-добре. Тези платформи обикновено изискват свръхобезпечение за заемите си и не позволяват на физически лица да притежават депозити, защото нямат обезпечение по тях. Криптокредиторите може и да сключват сделки с предполагаемо надеждни лица, но в сектора на децентрализираните финанси всички играят по едни и същи правила.